През изминалата седмица Tsankov’s Blog обърна внимание на по-важния въпрос относно забраната за тютюнопушенето на закрити обществени места. Напук на сегашните и бивши управляващи това не се оказа въпросът дали забраната трябва да продължи да бъде в сила, а възможно ли е подобен закон не просто да съществува, но и да се спазва по нашите географски ширини. Разказах за най-простия пример, който доказва поредното безсилие на държавата в ролята си на законотворец в полза на обикновения български гражданин. Точно семица след публикацията в блога д-р Гергана Гешанова от гражданската инициатива „България без дим“ потвърди пред вестник „Репортер“ с главен редактор Петьо Блъсков (бр. 274 от 14.10.2013 г.), че проблемът, на който дадох гласност, не е просто единичен случай, а ежедневие: „Сигналите валят. Очевидно е, че държавата не може да се справи с това, което си е постлала. Инспекторите, които са една шепа хора, не могат да обхванат цялата страна, за да следят за забраната“, казва Гешанова пред изданието. Инспекторът твърди, че на ден се получават по 10 сигнала за нередности.
От сдружение „Зелени инициативи“ пък споделят за предложение, свързано с включването на неспазващите пълната забрана за тютюнопушене на закрито обекти в „Черен списък на димящите заведения“. Според сдружението гражданите са категорични относно твърдението, че основната пречка на оборотите на заведенията не е самата забрана на дима в тях, а наличието на привилегировани кафенета и ресторанти във всяко населено място, които са над закона – „обществена тайна“, която „обезсмисля усилието за приемане на новите правила“. От „Зелени инициативи“ твърдят, че дори частичната отмяна на забраната би било сериозен прецедент, застрашаващ да се превърне в порочна законодателна практика.
