Къде и на кого е забранено тютюнопушенето на обществени места в България?

Андреева, Орешарски, Атанасова, Борисов и компания, българските закони действат на избирателен принцип!

Заставам категорично и без колебание зад това свое твърдение и ще продължавам да го отстоявам с всевъзможни доказателства – нищожни, но огледало на ежедневието ни. Защото едва ли не тези дни тоталната забрана за тютюнопушене на обществени места в България се оказа една от най-важните теми за хората в Парламента. Едни щели да идват на работа, само за да бранят въведената забрана по време на тяхното управление, настоящият здравен министър Таня Андреева пък заявява, че законът действа добре и тютюневият дим трябва да продължи да бъде забранен.

Както редица други закони, така и този се оказа не по-силен от манталитета на българина. Прилага се и се спазва на избирателен принцип. Хората са разделени не на пушачи  и непушачи, те са разделени на удобни и неудобни за подлежащите на санкция. Обикновеният български гражданин е дикриминиран като потребител в собствената си родина със забрани, които важат за едни, но не и за други. Пушенето е малка част от лошите примери, но понеже отново се опитаха да ни го наложат като тема, чиято важност не търпи отлагане, редно е и аз да му обръна внимание.

След като се уверих колко „активни“ са от Автомобилна администрация при подаването на сигнали за нередности в транспорта, проверявам как се справя РЗИ със сигналите за нарушения наредбата за тютюнопушене на обществени места. Затова и повечето ми въпроси по време на телефонния разговор са свързани с пътя до проверяването на сигнала. От гражданска инициатива „България без дим“ предават нарушението, но от институцията няма какво да направят, ако те самите не регистрират нередност по време на проверка, която може и да се осъществи след постъпването на няколко поредни сигнала, отнесени до един и същи обект. Което означава – пушенето на обществени места може да бъде разрешено във всеки един момент. Мишената е ресторанта и лоби бара на произволен хотел в кк Пампорово. Управителят пуши на метри от забранителната табела, на която е изписан и телефонен номер при нарушаване на наредбата, а група гости необезпокоявано си позволява същото в ресторанта, докато друга примерно излиза на терасата.

Два месеца и половина по-късно отговор относно казуса все още липсва, а сладките думи на минстър Андреева „отговарят“ на българската действителност – точно така, както правят и множеството празни приказки, произнесени от високите етажи за последните повече от 23 години.