Литературен разговор на Велики четвъртък: Михаил Илиев за „Елилар“ и други важни неща

Като че ли в блога все още не е ставало дума за литература. За съжаление българската медия се ограничава в показването на таланти до поредния тясно скроен и изтъркан на световно ниво риалити формат. В най-гледаната част от денонощието ставаме свидетели най-често на кючеци и бийтбокс. А в малкото случаи, в които се заговори за изкуство по телевизията например, обикновено става въпрос за това, как младите български таланти щели да търсят алтернатива в чужбина, тъй като в България всеки искал толкова много пари, за да популяризира нещо, а пък държавата подмагала само „чалга-културата“. Оказва се, че в днешно време успешните хора на изкуството са тези, които имат възможност да си купят добра реклама и после да се продадат на публиката, харесала тяхната покупка. Но най-интересното и същественото остават скрити...

На следващите редове ще ви срещна с един млад човек, който ни представя заобикалящия свят според своето мислене, докато се учи да твори писмо и отворено приема критиките на всички свои читатели. Михаил Илиев е на 18 години, син на театрален артист, и освен че в свободното си време посещава и театрални постановки, има още куп други интереси и хобита. Много от тях прилага успешно. Като например литературния проект „Елилар“, вдъхновен именно от герой в едно хоби. За историята на Елилар и други важни неща си говорим с Михаил на Велики четвъртък.

Здравей! Мога само да предполагам, че те заварвам в подходящ момент. Следобедът на Велики четвъртък... С какво всъщност се занимаваше допреди малко? Има ли вече боядисани яйца?
Здравей! Естествено, както при повечето от нас, времето не стига, така че днес семейството не успя да се събере в пълен състав, за да спазим обичая в четвъртък преди Великден и боядисаме яйцата. Добре, че имаме алтернатива и ще можем да изчакаме до събота. Дори ще е по-добре – ще ни заобикаля селска обстановка, точно както едно време. А относно това, което правех преди малко – всъщност доста неща, от които най-същественото е това, че работех по новата глава в историята.

Нова глава в историята? Тогава ще побързам да попитам за „Елилар“! Как ти хрумна идеята за написването? Разкажи повече за самото начало.

Всичко започна съвсем сучайно както повечето неща в живота. Истината е, че всичко това тръгна от едно мое хоби, наречено ЛАРП. Някои може би са чували за него, други не. ЛАРП представлява нещо като импровизиран театър. Може би най-лесно разбираемото определние в днешно време би било компютърна игра, случваща се на живо. В близкото минало ЛАРП-кланът в моя град се разпадна и сега съм заедно с един национален клан. На квартално ниво бяхме 6-7 души, всички се познавахме, затова не сме си позволявали нещо по-официлано, каквито са мероприятията, организирани от националния сайт. Там може да се намери и повече информация за самото хоби. По време на националните ЛАРП-събития се събираме около стотина души – всеки със сбоственоръчно изработени дрехи, обезопасени оръжия, както и изграден в съзнанието персонаж, в който всеки участник трябва да се превъплати. ЛАРП-сбирките, които посещавам, са предимно на фентъзи тематика и в крайна сметка реших да напиша нещо като кратка история за моя персонаж. Така един ден хванах лист и химикал, написах първата глава – пролога. Когато я прочетох, разбрах, че не се получава точно това, което исках. Имаше свой чар, но не се отнасяше до ЛАРП-героя ми. Независимо от това, аз продължих. От един разказ се появиха още няколко истории, които се разгръщат паралелно с главната. Впоследствие всички те ще се преплетат и се надявам да се получи нещо хубаво. Идеята прерасна в това, което читателите виждат, и „Елилар“ се превърна в мястото, на което събирам мислите си, макар и метафорично. С помощта на лицата и действията на героите се стремя да описвам нещата такива, каквито самият аз ги виждам в заобикалящия свят. А това вече няма нищо общо с ЛАРП...

Можеш ли да определиш литературен жанр, който най-добре характеризира „Елилар“?
Не мога да определя жанр, но мисля, че най-много се доближава до фентъзи заради фолклорните мотиви.

А защо точно „Елилар“? Какво означава това име? Очевидно ти се наричаш така в хобито.
Очаквах да ме попиташ за това... Трябваше да измисля име на героя си. Елилар просто дойде в съзнанието ми, без реално да има някакво значение. От друга страна, в романа, ако мога така да го нарека, ще се разбере какво означава, но по-късно.

Започваш първа глава със заглавието „Краят“. Като че ли целиш това, читателят да се пита как така началото всъщност е край. А може би за да е по-ясно това начало, трябва първо да бъде описан именно краят на нещо предходно?
Умът на човека най-често се скита из миналото. Започнах с края поради няколко причини. Краят, нищото, всъщност е това, което ние наричаме смърт. След нея не знаем какво точно идва. За някои е живот, за други – просто нищо. Наскоро гледах един филм, в който се казваше, че раят е това, което сам си направиш, това, което пожелаеш да бъде. По-късно пък четох статия, в която се твърдеше, че раят е мястото без бог и господар. Исках по някакъв начин да си обясня това. Затова слях тези две неща в едно, но същевременно дадох на нещото и живот. Сложно е за обяснение... Но поставих героя в нищото! После този герой пожелава да иде в дома си и спомените го отвеждат там. От тези спомени човек избира онова, което най му харесва. И така в нищото се появява образът на дома – неговите красота и спокойствие. Така героят се изживява като демеург на собствения си свят. Това отразява живота на всеки един от нас. Ако има поука в тази глава, както и в главите, които ще описват случките в нищото, то тя е, че човек трябва да гради света си, без да недоволничи от заобикалящото го. Той трябва да допуска в себе си само онова, което му харесва, да изгражда рая в себе си. Това символизира първата глава.

Една малка подробност, която може би ще бъде интересна за нашите читатели. Докато ние четем, ти все още пишеш продължението на историята. Така се получава по-добре или просто не ти е хрумвало, че някой ден може да поискаш да редактираш вече написаното от теб и прочетеното от нас? (смея се)
Пишейки „Елилар“, аз се уча. Уча се не само да пиша, но и да мисля, разсъждавам и давам обяснение за неща, за които човек обикновено не се замисля. Като предоставям на хората незавършен вариант на текста, търпящ поправки и промени пред очите им, аз давам възможност да ме критикуват и поправят. Защото всяка грешка е урок. Искам да разбера мнението на хората за това, което се опитвам да правя. От друга страна, публикуването на всяка глава през неопределен период от време кара хората, които се интересуват, да бъдат нетърпеливи. Надявам се, че се получава както при телевизионните сериали. (смее се) Но само що се отнася до нетърпението! Нямаш търпение да стане утре, за да видиш какво ще се случи в следващия епизод.

Първата глава обаче е по-различна от следващите. При останалите ставаме свидетели на картини от дивата природа, а след това и на описанието на царя, царството и съседите. Сега все още се запознаваме с героите, а може би по-нататък ще разберем и за общото между отделните случки и описания, които излагаш?
Да. Планирам да има още една въвеждаща глава. Тези глави, освен че имат за цел да представят и другите герои, те също така описват и заобикалящия свят. Както вероятно вече си забелязал, този свят има много общо с нашия. Въпреки че може би не трябва да казвам, разликата е в това, че в „Елилар“ поверията, митовете, фолклорът на народите са живи, което ще предадеопределена доза магия (фентъзи) към света.

Спомена поверия, митове, фолклор... Не само при описаниятана явленията в дивата природа, но и при тези на героите личи, че пишеш за нещата не просто така, както са ти хрумнали като идеи. Забелязва се, че използваш определени литературни похвати и изразни средства. Освен това, винаги, когато съм те питал нещо за „Елилар“, винаги си се стремял да отговаряш с изчерпателно, компетентно, както и да използваш подходящи термини от литературата. Това ми помага да разбера, че добре познаваш написаното. Затова ми е любопитно да знам откъде и как си добил този опит. Как успяваш да го прилагаш успешно?
Признавам, че опитът ми е нищожен в сравнение с този на големите творци, но пишейки, осъзнавам, че не искам това да бъде просто една написана история без дълбочина и поука. Не искам да бъде само сюжет. Както казах, това, което описвам, са моите размишления, основаващи се на книга, филм, ежедневието... Радвам се, ако „Елилар“ наситина изглежда така, както го описваш. Към това се стремя.

Какво искаш да покажеш с „Елилар“? Кой би трябвало да се огледа в редовете ти? Да търсим ли конкретни лица и ситуации от реалността, които вече познаваме? От политиката например.

„Елилар“ обхваща не една тема от живота. Може би всеки ще открие нещо за себе си. Ако има главна тема, то тя е тази за алчността, кое всъщност е истински ценно, кои хора заслужават да има и кои не. Не мога да определя само една тема. Още е прекалено рано, но ще се стремя да показвам кои хора са добри, от кои хора трябва да се пазим. Ще покажа малките неща в живота, на които трябва да се радваме и за които си струва човек да се бори. Сигурно ще опиша и истинското приятелство. „Елилар“ е една приказка. Всеки обича приказките. Надявам се, че ще успеем да измъкнем нещо полезно и от тази.

Може би ще бъде интересно за читателите, ако ни разкажеш накратко случилото се до момента в „Елилар“.

Всичко започва, когато в една бурна нощ едно жълъдче, съборено от вятъра, търкаляйки се, ни отвежда в мистериозна пещера. Именно в тази пещера една майка оставя бебето си на произвола на съдбата. Вълчица, търсеща храна за малките си, намира изоставеното дете и го занася живо до бърлогата си, като се надява да научи малките си да убиват. Това обаче не се случва точно така. Когато стигат хралупата, бебето показва необикновена сила и надвива кутретата, а вълчицата го приема за собствен син.
В едно близко село се свиква събор, тъй като е намерен трупът на майката на детето. Старейшината предполага, че жертвата е била нападната от вълци, съдейки по раните ѝ. Простолюдието вярва на думите му и преобразява селцето си в малка крепост с цел да се предпази както от вълци, така и от бандити. Междувременно ситуация в страната, в която се развива действието, не е добра. На престола се е възкачил човек с нечисто минало. Умът му е промит от хората с по-низша длъжност – съветници, владетели на провинции и пр. Страната е на прага на война. Две южни империи се готвят да нападнат, а царят трябва не само да се опази от законните престолонаследници, но и от настъпващите армии.

Не мога да не попитам кой всъщност може да е царят от „Елилар“ в българската реалност. А какъв трябва да е идеалният цар или поне този, който се стреми към идеалното?
Не съм описал конкретен персонаж, изобразявайки царя. По-скоро описах промяната у хората след придобиването на власт. Най-общо казано властта, която се бори със зъби и нокти, за да бъде избрана, и после обещанията, които е дала, остават неизпълнени. Но в крайна сметка лъжат себе си, а населението страда.

Четат ли, пишат ли младите хора днес? Въобще и достатъчно?

Не бих казал ,че хората на нашата възраст четат достатъчно. Може би книгата разказва историите си прекалено бавно. По лесно е да се изгледа филма. Всичко се случва пред очите ти за не повече от час и половина-два. Така поне мислят повечето хора. Днешната технология ни позволява да получаваме информацията много по-бързо и сякаш свикнали с това, хората смятат книгите за бавни и тромави. Именно затова по-рядко посягат към тях. Моята гледна точка е, че книгата не само предава информацията много по-детайлно, но развива и въображението. В един филм би видял мислите на режисьора, но четейки една история, то ти би я видял много по-красива и реална, като използваш и собствените си представи.

Какво предстои на един млад писател като тебе?

Няма личен живот, който да е перфектен. Всеки с проблемите си. Предстоят ми кандидат-студентски изпити, матури и пр. Надявам се да успея...

Аз пожлелавам същото! И благодаря за интересното интервю! Успехи не само в литературните начинания! И дано имам възможността да представям на читателите повече хора като теб и още няколко човека, които имам честта лично да познавам.

Аз благодаря! Дано хората обръщат още повече внимание и на нещата, които твориш ти.

„Елилар“ от Михаил Илиев можете да четете в официалния блог на историята.


Интервю на Веселин Цанков