Втора част за „Kokowääh“ на Тил Швайгър, снимките наполовина готови

„Kokowääh 2“

Barefoot Films

Снимките на втората част към немския филм „Kokowääh“ на актьора, режисьор, сценарист и продуцент Тил Швайгър са наполовина готови. Това сподели пред своите фенове създателят на едно от най-успешните филмови произведения в Германия за последните няколко години. Половината от снимките вече мина, а филмът изглежда просто чудесно, констатира и обещава самият Тил Швайгър пред потенциалните зрители на продължението на комедията. Върху втората част той работи заедно със своя екип от Barefoot Films.

Tsankov’s Blog е единственото място в интернет пространството с информация за Kokowääh на български език. Блогът посвети статия на участието на актьора Самуел Финци във филма. „Kokowääh“:Немското кино за пореден път се довери на родения в Пловдив Самуел Финци и до днес е най-четената статия в Tsankov’s Blog. Очаквайте последните новини около втората част и впечатления от филма първо, единствено и само тук!

Обновена на 12.09.2012: Датата на премиерата е вече ясна! От 7-и февруари 2013 година в немските кина!


Вижте какво се случава зад кулисите на „Kokowääh 2“

Литературен разговор на Велики четвъртък: Михаил Илиев за „Елилар“ и други важни неща

Като че ли в блога все още не е ставало дума за литература. За съжаление българската медия се ограничава в показването на таланти до поредния тясно скроен и изтъркан на световно ниво риалити формат. В най-гледаната част от денонощието ставаме свидетели най-често на кючеци и бийтбокс. А в малкото случаи, в които се заговори за изкуство по телевизията например, обикновено става въпрос за това, как младите български таланти щели да търсят алтернатива в чужбина, тъй като в България всеки искал толкова много пари, за да популяризира нещо, а пък държавата подмагала само „чалга-културата“. Оказва се, че в днешно време успешните хора на изкуството са тези, които имат възможност да си купят добра реклама и после да се продадат на публиката, харесала тяхната покупка. Но най-интересното и същественото остават скрити...

На следващите редове ще ви срещна с един млад човек, който ни представя заобикалящия свят според своето мислене, докато се учи да твори писмо и отворено приема критиките на всички свои читатели. Михаил Илиев е на 18 години, син на театрален артист, и освен че в свободното си време посещава и театрални постановки, има още куп други интереси и хобита. Много от тях прилага успешно. Като например литературния проект „Елилар“, вдъхновен именно от герой в едно хоби. За историята на Елилар и други важни неща си говорим с Михаил на Велики четвъртък.

Здравей! Мога само да предполагам, че те заварвам в подходящ момент. Следобедът на Велики четвъртък... С какво всъщност се занимаваше допреди малко? Има ли вече боядисани яйца?
Здравей! Естествено, както при повечето от нас, времето не стига, така че днес семейството не успя да се събере в пълен състав, за да спазим обичая в четвъртък преди Великден и боядисаме яйцата. Добре, че имаме алтернатива и ще можем да изчакаме до събота. Дори ще е по-добре – ще ни заобикаля селска обстановка, точно както едно време. А относно това, което правех преди малко – всъщност доста неща, от които най-същественото е това, че работех по новата глава в историята.

Нова глава в историята? Тогава ще побързам да попитам за „Елилар“! Как ти хрумна идеята за написването? Разкажи повече за самото начало.

Всичко започна съвсем сучайно както повечето неща в живота. Истината е, че всичко това тръгна от едно мое хоби, наречено ЛАРП. Някои може би са чували за него, други не. ЛАРП представлява нещо като импровизиран театър. Може би най-лесно разбираемото определние в днешно време би било компютърна игра, случваща се на живо. В близкото минало ЛАРП-кланът в моя град се разпадна и сега съм заедно с един национален клан. На квартално ниво бяхме 6-7 души, всички се познавахме, затова не сме си позволявали нещо по-официлано, каквито са мероприятията, организирани от националния сайт. Там може да се намери и повече информация за самото хоби. По време на националните ЛАРП-събития се събираме около стотина души – всеки със сбоственоръчно изработени дрехи, обезопасени оръжия, както и изграден в съзнанието персонаж, в който всеки участник трябва да се превъплати. ЛАРП-сбирките, които посещавам, са предимно на фентъзи тематика и в крайна сметка реших да напиша нещо като кратка история за моя персонаж. Така един ден хванах лист и химикал, написах първата глава – пролога. Когато я прочетох, разбрах, че не се получава точно това, което исках. Имаше свой чар, но не се отнасяше до ЛАРП-героя ми. Независимо от това, аз продължих. От един разказ се появиха още няколко истории, които се разгръщат паралелно с главната. Впоследствие всички те ще се преплетат и се надявам да се получи нещо хубаво. Идеята прерасна в това, което читателите виждат, и „Елилар“ се превърна в мястото, на което събирам мислите си, макар и метафорично. С помощта на лицата и действията на героите се стремя да описвам нещата такива, каквито самият аз ги виждам в заобикалящия свят. А това вече няма нищо общо с ЛАРП...

Можеш ли да определиш литературен жанр, който най-добре характеризира „Елилар“?
Не мога да определя жанр, но мисля, че най-много се доближава до фентъзи заради фолклорните мотиви.

А защо точно „Елилар“? Какво означава това име? Очевидно ти се наричаш така в хобито.
Очаквах да ме попиташ за това... Трябваше да измисля име на героя си. Елилар просто дойде в съзнанието ми, без реално да има някакво значение. От друга страна, в романа, ако мога така да го нарека, ще се разбере какво означава, но по-късно.

Започваш първа глава със заглавието „Краят“. Като че ли целиш това, читателят да се пита как така началото всъщност е край. А може би за да е по-ясно това начало, трябва първо да бъде описан именно краят на нещо предходно?
Умът на човека най-често се скита из миналото. Започнах с края поради няколко причини. Краят, нищото, всъщност е това, което ние наричаме смърт. След нея не знаем какво точно идва. За някои е живот, за други – просто нищо. Наскоро гледах един филм, в който се казваше, че раят е това, което сам си направиш, това, което пожелаеш да бъде. По-късно пък четох статия, в която се твърдеше, че раят е мястото без бог и господар. Исках по някакъв начин да си обясня това. Затова слях тези две неща в едно, но същевременно дадох на нещото и живот. Сложно е за обяснение... Но поставих героя в нищото! После този герой пожелава да иде в дома си и спомените го отвеждат там. От тези спомени човек избира онова, което най му харесва. И така в нищото се появява образът на дома – неговите красота и спокойствие. Така героят се изживява като демеург на собствения си свят. Това отразява живота на всеки един от нас. Ако има поука в тази глава, както и в главите, които ще описват случките в нищото, то тя е, че човек трябва да гради света си, без да недоволничи от заобикалящото го. Той трябва да допуска в себе си само онова, което му харесва, да изгражда рая в себе си. Това символизира първата глава.

Една малка подробност, която може би ще бъде интересна за нашите читатели. Докато ние четем, ти все още пишеш продължението на историята. Така се получава по-добре или просто не ти е хрумвало, че някой ден може да поискаш да редактираш вече написаното от теб и прочетеното от нас? (смея се)
Пишейки „Елилар“, аз се уча. Уча се не само да пиша, но и да мисля, разсъждавам и давам обяснение за неща, за които човек обикновено не се замисля. Като предоставям на хората незавършен вариант на текста, търпящ поправки и промени пред очите им, аз давам възможност да ме критикуват и поправят. Защото всяка грешка е урок. Искам да разбера мнението на хората за това, което се опитвам да правя. От друга страна, публикуването на всяка глава през неопределен период от време кара хората, които се интересуват, да бъдат нетърпеливи. Надявам се, че се получава както при телевизионните сериали. (смее се) Но само що се отнася до нетърпението! Нямаш търпение да стане утре, за да видиш какво ще се случи в следващия епизод.

Първата глава обаче е по-различна от следващите. При останалите ставаме свидетели на картини от дивата природа, а след това и на описанието на царя, царството и съседите. Сега все още се запознаваме с героите, а може би по-нататък ще разберем и за общото между отделните случки и описания, които излагаш?
Да. Планирам да има още една въвеждаща глава. Тези глави, освен че имат за цел да представят и другите герои, те също така описват и заобикалящия свят. Както вероятно вече си забелязал, този свят има много общо с нашия. Въпреки че може би не трябва да казвам, разликата е в това, че в „Елилар“ поверията, митовете, фолклорът на народите са живи, което ще предадеопределена доза магия (фентъзи) към света.

Спомена поверия, митове, фолклор... Не само при описаниятана явленията в дивата природа, но и при тези на героите личи, че пишеш за нещата не просто така, както са ти хрумнали като идеи. Забелязва се, че използваш определени литературни похвати и изразни средства. Освен това, винаги, когато съм те питал нещо за „Елилар“, винаги си се стремял да отговаряш с изчерпателно, компетентно, както и да използваш подходящи термини от литературата. Това ми помага да разбера, че добре познаваш написаното. Затова ми е любопитно да знам откъде и как си добил този опит. Как успяваш да го прилагаш успешно?
Признавам, че опитът ми е нищожен в сравнение с този на големите творци, но пишейки, осъзнавам, че не искам това да бъде просто една написана история без дълбочина и поука. Не искам да бъде само сюжет. Както казах, това, което описвам, са моите размишления, основаващи се на книга, филм, ежедневието... Радвам се, ако „Елилар“ наситина изглежда така, както го описваш. Към това се стремя.

Какво искаш да покажеш с „Елилар“? Кой би трябвало да се огледа в редовете ти? Да търсим ли конкретни лица и ситуации от реалността, които вече познаваме? От политиката например.

„Елилар“ обхваща не една тема от живота. Може би всеки ще открие нещо за себе си. Ако има главна тема, то тя е тази за алчността, кое всъщност е истински ценно, кои хора заслужават да има и кои не. Не мога да определя само една тема. Още е прекалено рано, но ще се стремя да показвам кои хора са добри, от кои хора трябва да се пазим. Ще покажа малките неща в живота, на които трябва да се радваме и за които си струва човек да се бори. Сигурно ще опиша и истинското приятелство. „Елилар“ е една приказка. Всеки обича приказките. Надявам се, че ще успеем да измъкнем нещо полезно и от тази.

Може би ще бъде интересно за читателите, ако ни разкажеш накратко случилото се до момента в „Елилар“.

Всичко започва, когато в една бурна нощ едно жълъдче, съборено от вятъра, търкаляйки се, ни отвежда в мистериозна пещера. Именно в тази пещера една майка оставя бебето си на произвола на съдбата. Вълчица, търсеща храна за малките си, намира изоставеното дете и го занася живо до бърлогата си, като се надява да научи малките си да убиват. Това обаче не се случва точно така. Когато стигат хралупата, бебето показва необикновена сила и надвива кутретата, а вълчицата го приема за собствен син.
В едно близко село се свиква събор, тъй като е намерен трупът на майката на детето. Старейшината предполага, че жертвата е била нападната от вълци, съдейки по раните ѝ. Простолюдието вярва на думите му и преобразява селцето си в малка крепост с цел да се предпази както от вълци, така и от бандити. Междувременно ситуация в страната, в която се развива действието, не е добра. На престола се е възкачил човек с нечисто минало. Умът му е промит от хората с по-низша длъжност – съветници, владетели на провинции и пр. Страната е на прага на война. Две южни империи се готвят да нападнат, а царят трябва не само да се опази от законните престолонаследници, но и от настъпващите армии.

Не мога да не попитам кой всъщност може да е царят от „Елилар“ в българската реалност. А какъв трябва да е идеалният цар или поне този, който се стреми към идеалното?
Не съм описал конкретен персонаж, изобразявайки царя. По-скоро описах промяната у хората след придобиването на власт. Най-общо казано властта, която се бори със зъби и нокти, за да бъде избрана, и после обещанията, които е дала, остават неизпълнени. Но в крайна сметка лъжат себе си, а населението страда.

Четат ли, пишат ли младите хора днес? Въобще и достатъчно?

Не бих казал ,че хората на нашата възраст четат достатъчно. Може би книгата разказва историите си прекалено бавно. По лесно е да се изгледа филма. Всичко се случва пред очите ти за не повече от час и половина-два. Така поне мислят повечето хора. Днешната технология ни позволява да получаваме информацията много по-бързо и сякаш свикнали с това, хората смятат книгите за бавни и тромави. Именно затова по-рядко посягат към тях. Моята гледна точка е, че книгата не само предава информацията много по-детайлно, но развива и въображението. В един филм би видял мислите на режисьора, но четейки една история, то ти би я видял много по-красива и реална, като използваш и собствените си представи.

Какво предстои на един млад писател като тебе?

Няма личен живот, който да е перфектен. Всеки с проблемите си. Предстоят ми кандидат-студентски изпити, матури и пр. Надявам се да успея...

Аз пожлелавам същото! И благодаря за интересното интервю! Успехи не само в литературните начинания! И дано имам възможността да представям на читателите повече хора като теб и още няколко човека, които имам честта лично да познавам.

Аз благодаря! Дано хората обръщат още повече внимание и на нещата, които твориш ти.

„Елилар“ от Михаил Илиев можете да четете в официалния блог на историята.


Интервю на Веселин Цанков

Eurovision Song Contest 2012 в Баку: 10-те най-добри песни

Предстои музикалното събитие, което всички усилено критикуват, но не оставя любопитството на мира. През месец май за 56-и път ще се проведе Eurovision Song Contest, сега с девиз Light Your Fire!. Домакин е победителят от последната година – Азербайджан. И докато се надяваме сцената да бъде готова до началото на първия полуфинал, се опитваме и да разберем какво мислят зрителите от други европейски страни за тазгодишната песен на България. А кои са десетте песни, които заслужават най-голямо внимание в Баку?

Вчера се състоя националният финал на Гърция. Страните с все още неясни песни за конкурса през 2012 година са Белгия, Сан Марино, Азербайджан и Великобритания. Финалът на Белгия ще се състои на 17-и март и на него ще бъде избрана една песен на изпълнителката Iris. Сан Марино ще обяви своя представител на пресконференция на 14-и март, а Азербайджан и Великобритания ще избират по едно музикално произведение, изпълнено съответно от Sabina Babayeva и Engelbert Humperdinck.

Участие в музикалната надпревара тази пролет вземат общо 42 страни-членки на European Broadcasting Union (EBU), след като на 7-и март Армения се отказа от гостуване в Баку. Въпреки усложнените дипломатически отношения със страната-домакин Азербайджан, европейската държава в Югозападна Азия се беше кандидатирала за участие в тазгодишното издание на конкурса. Този факт изненада както фенове, така и експерти, но учудването не продължи дълго. Полша също се отказва от участие в конкурса след миналогодишния неуспех на певицата Magdalena Tul, която се класира на последното място. Като причини за отказа се посочват две от най-големите спортни събития, предстоящи това лято – Европейското първенство по футбол в Полша и Украйна, както и Олимпийските игри в Лондон. Полската национална телевизия дори няма да излъчи на живо в ефира си двата полуфинала и финалната вечер. Черна гора обаче се завръща след две години отсъствие от сцената на Eurovision.

През изминалата 2011 година музикалният конкурс, провел се в германския град Дюселдорф, беше белязан от достоверни слухове за неравноправен зрителски вот. По време на първия полуфинал поради технически причини телефонните линии за гласуване в някои държави бяха отворени едва след представянето на петата песен. Дали съвсем случайно нито една от тези пет песни не успя да достигне до финала? В интервю за сайта esctoday.com певицата Aurela Gace, която същата вечер представи Албания под номер три, сподели опасенията си, че е много вероятно проблемите със зрителския вот също да са допринесли не само за нейната загуба, но и за тази на Норвегия например, смятана за един от големите фаворити на публиката в миналогодишното издание. Едва ли обаче случайно от тази година в сила влиза ново правило, според което линиите за гласуване ще бъдат отворени за определено време чак след представянето на последната песен за вечерта. Организаторите твърдят, че това ще накара повече зрители да се включат във вота. Поради тези и други причини горещо препоръчвам просто стискането на палци пред изпращането на 20 SMS-a за любимата песен. А това са десетте песни, които заслужават най-голямо внимание, подредени от мен за вас.*


1. Швеция

Трудно е дадеш оценка на музикално произведение като това, което скандинавската изпълнителка с мароканско-берберски произход Loreen ще представи за Швеция в азербайджанската столица. Имаш чувството, че каквото и да се изпише, все ще е малко и крайно недостатъчно. Euphoria съчетава в себе си красота, движение, глас и емоция. Песента е нещо като достоен заместник на Waterloo от 1974 година. Едно е сигурно – сънародниците от ABBA ще се гордеят и стискат палци. Ние също!

2. Норвегия

Финалът на Eurovision тази година е на 26-и май, а норвежецът с ирански корени Tooji е роден именно на този ден през 1988 година. Изпълнителят заслужава да има два повода за празнуване в рамките на един ден. Феновете ще могат да подкрепят песента Stay по време на първия полуфинал на 22-и май.

Tooji залага на вече добре познатото звучене от участието на Eric Saade – миналогодишният успешен представител на Швеция, заел третата позиция. В Stay обаче са намесени и ориенталски ритми.

3. Кипър

Ivi Adamou е само на осемнадесет години, а вече е една от най-популярните поп звезди в роден Кипър. С музика певицата се занимава още от ранна детска възраст, а на 16 става известна след участие във втория сезон на гръцкия X-Factor. Безспорно Ivi, чиято майка е българка, ще донесе ударна доза добро настроение на сцената в Баку. Песента LaLa Love ще ѝ помогне. За съжаление България няма да може да я подкрепи на полуфиналите, но пък финалната вечер е на наше разположение.

4. Дания

Soluna Samay може би вече познавате добре от българския финал в Eurovision. Should've Known Better определено е радост за ушите, а припевът винаги ми напомня за Crazy на Seal.

5. Русия

Възможността да ви представя едни достойни участнички в Eurovision е чест за мен. Моля, посрещнете Buranovskiye Babushki! Само пет дни след публикуването на видеото в официалния канал на конкурса в YouTube, интерес към музикалния спектакъл на бабите от Русия вече беше заявен повече от 500 000 пъти! „Бабушките“ ни доказват, че партито наистина е за всеки. Отправят специална покана за първия полуфинал с Party For Everybody. Очаква се европейският зрител да върне жеста с покана за финал...

6. Исландия

Greta Salóme и Jónsi ще представят Исландия. Jónsi вече се е борил за симпатиите на публиката по време на Eurovision през 2004 година с песента Heaven. Сега обаче е ред на Mundu Eftir Mér или по-несполучливата версия на английски език със заглавие Never Forget.

7. Гърция

И Eleftheria Eleftheriou е учатвала във втория гръцки сезон на X-Factor, също като тазгодишната представителка на Кипър Ivi Adamou. Гърция обича да изпраща млади таланти от риалити формати. Дори смея да твърдя, че това е политика на Южната съседка. Дали Aphrodisiac ще успее да „възбуди“ и усили избирателната активност във своя полза по време на първия полуфинал?

Може би си спомняте родената в Ню Йорк Kalomoira, която представи страната на конкурса през 2008 година, след като неотдавна нашумя покрай друго риалити шоу в Гърция – Fame Story.

8. Румъния

Да не се изложите, ако някой ви попита кой е най-добрият латино бенд в Северната съседка. Разбира се, че има такъв! Това е Mandinga! Групата обича да прави музикални експерименти като миксира свои песни с евъргрийни или традиционни румънски ритми от фолклора. Забележителни са успешните изяви на Mandinga в България, Германия, Италия, Полша и Куба. Бендът печели симпатии по цял свят като споделя сцена с едни от най-големите имена в латино музиката. На 22-ри май обаче групата ще защити Румъния пред 17 съперника от Европа в първия полуфинал на Eurovision в Баку. Песента е Zaleilah.

9. България

Love Unlimited е българската песен на Eurovision тази година. Мнозина я асоциират с творчеството на румънката Inna, а други намират прилика с музиката на румънската група Play'n'Win. Реакциите на чуждестранните медии по повод избора на България не закъсняха. Кампанията за популяризирането на тазгодишното българско участие в Баку е засилена в някои от страните, които ще се представят заедно със Софи Маринова по време на втория полуфинал на 24-и май. Според регламента на конкурса именно тези страни ще могат да упражнят правото си на глас за Love Unlimited. Сред държавите, които ще имат възможността да ни подкрепят официално, са Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия, Турция и Хърватия. Едни от най-гледаните турски и испански телевизионни канали вече излъчиха репортажи за песента в най-гледаното време от денонощието. „Отново се радвам за България, почти както всяка година. Готина песен и чудесен глас! Софи Маринова обаче трябва да промени начина, по който поднася музиката си – липсват танцьори, вечерната рокля е неподходяща за подобен музикален стил, нужно е да се поработи и върху фона на сцената.“, коментира читател на немски блог за Eurovision – Eurofire. „Песента ми напомня за Inna, но въпреки това добър избор, България!“, коментира в официалната интернет страница на Eurovision посетител от Словения. Потребител на eurovision.tv от Германия доволно приема новината за избраницата на страната ни и не може да повярва, че именно Маринова е спечелила, тъй като всички гласяли Dess за победителка. „Песента не ми харесва. Това е просто мое мнение. Но познавам много хора, които биха я подкрепили. Това ме кара да мисля, че изборът е добър.“, споделя читател от Холандия под новината за победата на Love Unlimited. Остава да видим на какво още е способна Софи. Безспорно текстът подхожда на песенен конкурс като Eurovision, а тайното оръжие са вълшебните думи „обичам те“, възпяти на няколко езика. Гласовите възможности на певицата са ни до болка познати. За всичко останало ще бъдем изненадани или приятно, или не чак толкова... Предпазливо подарявам деветата позиция на нашата песен.

10. Унгария

Феновете на Depeche Mode имат право да се чувстват засегнати. Compact Disco ще представят страната, известна със своите успехи в порно индустрията. При музиката е още по-трудно. Със Sound Of Our Hearts унгарската група ще се опита да покаже, че в Унгария има и музикални звезди.

И накрая... винаги има място за още три песни. Тази също заслужава да е някъде измежду десетте най-добри, просто започнах да си я припявам не веднага след първото прослушване. Това са Izabo с нещо по-различно за Израел - Time. Звучи забавно!

Съвсем малко не достигна на Can Bonomo от Турция, за да е сред десетте най-добри. Изпълнителят кани всички на своя кораб по време на втория полуфинал, а Love Me Back напълно заслужено получава положителната ми оценка за добре интегрираните в модерно звучене турски ритми. Заключение – една от малкото песни в тазгодишното издание на конкурса, които сполучливо напомнят за своя произход.

Željko Joksimović от Сърбия участва в Eurovision не за първи път. През 2004 година в Турция песента му Lane moje е изпреварена само от Wild Dances на украинката Ruslana. Букмейкърите вече предвидиха добър успех и за тазгодишното представяне на сръбския изпълнител. Nije ljubav stvar звучи доста неподредено и като че ли остава неясно що за припев би трябвало да си припява европейският зрител. Едва към третата минута очакваме повторение на припев, а няколко секунди по-късно вече сме разочаровани от самия край. Музиката също е доста променлива. Все едно слушаме няколко песни, събрани в една. А може би точно това е правилната формула. Въпреки недостатъците, приятно за слуха.

*Класацията е изготвена според личните предпочитания на автора и няма за цел да служи като прогноза за краен резултат в музикалния конкурс. Видеоклипове с неясни произход и права в статията ще бъдат заменени с официално съдържание възможно най-бързо след публикуване на съответните материали на eurovision.tv или в официалния канал на Eurovision в YouTube.


Подобна статия: Eurovision Song Contest Düsseldorf 2011: Десетте песни в конкурса, които заслужават внимание

Tsankov's Blog на 1 година!

Тези дни моят и ваш Tsankov's Blog навършва своята първа година във виртуалното пространство. На 28-и февруари 2011 година беше публикувана първата статия в блога – „Kokowääh“: Немското кино за пореден път се довери на родения в Пловдив Самуел Финци, която се оказа не само най-търсената и най-четената тук, но и единствената статия за филма на български език в интернет.

До този момент нарочните и случайни посещения на блога са над 800 и от различни точки на света, а близо половината от тях са от България. Благодарностите са и към всички български приятели от Германия и чужбина, които също не пропускаха да се отбиват често тук. Признавам, съдържанието не е много, но съгласете се, че е почти невъзможно една статия да бъде прочетена наведнъж... А и хобито се практикува само тогава, когато има време и желание за него, иначе се превръща в задължение. Обещавам и през втората година да намирам по малко и от времето, и от желанието.

За една година на редовете на Tsankov's Blog засегнати спокойно могат да се чувстват киното, музиката... Сега се сещам, че дори пътувахме до не чак толкова познат остров в Егейско море, критикувахме българската политика, а за Коледа се опитахме да направим малък жест в картонена кутия за бедните деца в Европа и по целия свят. Моята кутия е получена от дете в Беларус или Румъния. Благотворителната организация Geschenke der Hoffnung продължава да събира средства за пострадалите при бедствията в Япония точно на този ден преди една година, а тук можете да видите разпределянето на 35 711 картонени кутии за децата на България през декември 2011 година.

И преди да вдигнем наздравица за нашето малко бебе, няколко факта за първата година на Tsankov's Blog.
Най-четена и търсена статия в блога: „Kokowääh“:Немското кино за пореден път се довери на родения в Пловдив Самуел Финци
Най-често използвана дума за намиране на блога чрез Google-търсене: kokowääh
Блогът е посещавам най-често от: България, Германия, Украйна

Очаквайте още тази седмица десетте най-добри песни в музикалния конкурс Eurovision Song Contest 2012. Само ден след националния финал на Гърция. Как конкурсът изгуби доверието на зрителите в Дюселдорф миналата година и как Европа приема тазгодишната българска песен за Баку? Всичко това във вторник вечер и само тук! А сега ви оставям с победителите в Германия – Ell и Nikki от Азербайджан.