Коледа в картонената кутия за обувки

Средата на месец ноември. Остават по-малко от четиридесет дни до Рождество Христово. Сигурно вече се чудите какво бихте могли да подарите на любимите хора за тази Коледа. А замисляли ли сте се какво би означавало да подариш на някого празника Коледа? Всъщност няколко дребни предмета в една картонена кутия за обувки предизвикват може би най-искрената радост, на която някога можем да станем свидетели – онази у децата, лишени от дом и родителски грижи в една бедна страна. А как бихте се почувствали, ако знаете, че единственият подарък тази Коледа, който едно от тези деца получaвa, е именно вашият? Вярвам, че ще се откриете с поне една крачка по-близо до истинския смисъл на християнския празник.

Децата, които ще видите във видео-материалите по-долу са една голяма част от бъдещето на нашата планета. Нека направим това бъдеще възможно! Защото само факта, че живеем по-добре от тях, ни прави длъжни да им помогнем. А усмивката на техните лица е най-добрия резултат от нашата помощ. Общо 553 400 кутии от Австрия, Белгия, Германия, Лихтенщайн, Люксембург и Швейцария отпътуваха миналата година за Беларус, България, Грузия, Косово, Молдова, Монголия, Полша, Румъния, Словакия, Сърбия и Хаити! Всичко това се случва благодарение на най-голямата благотворителна кампания за подаръци в световен мащаб Коледа в картонената кутия за обувки (Weihnachten im Schuhkarton, също Shoebox World), която се провежда от организацията Подаръци на надеждата (Geschenke der Hoffnung, също Operation Christmas Child). Добротата ще се повтори и преди тази Коледа... само след броени дни!

Това са моите коледни подаръци в картонената кутия за обувки. Всъщност това е почти всичко... Въпреки че кутията едва се затваряше, в последния момент добавих още нещо. За едно момиче на възраст между 5 и 9 години това ще е единственият подарък тази Коледа. Дори само една кутия е способна да донесе на едно дете в беда много повече любов, радост и топлина, отколкото биха ни донесли всички онези подаръци, които си подаряваме. На следващите редове ви представям накратко само някои от страните, до които достигат коледните дарения. Във видео можете да видите как децата получават подаръците.

Молдова
Молдова е най-бедната държава на Стария континент. Има малко над 3,5 млн. души население, а децата-сираци тук са хиляди. Родители изоставят своите деца и заминават да работят в страните от Европейския съюз. Средният месечен доход в Молдова едва надхвърля 100 евро, което означава, че всекидневната покупка на 1 литър мляко (на цена от около 60 евроцента) и 1 кг хляб (на цена от около 77 евроцента) изисква около 41% от месечния доход. Благодарение на кампанията Коледа в картонената кутия за обувки тези деца имаха приказен празник преди две години.

Румъния

Кампанията Коледа в картонената кутия за обувки е проведена за първи път преди 21 години, а Румъния е била първата страна, получила даренията. След края на комунистическия режим и през 90-те години на миналия век тук нищетата е невъобразимо голяма. Имало е години, през които в независимата вече Молдова икономическото развитие е било много по-добро, което автоматично правеше Румъния най-бедната страна в Европа. След две десетилетия обаче положителното икономическо развитие в Северната съседка на България не може да остане незабелязано. Днес страната с право отстъпва последното място по доходи в Европейския съюз на България. През 2010 година средният месечен доход на румънци е с около 80 евро по-висок от този на българи. Въпреки това всеки четвърти румънец живее с по-малко от 1 евро на ден.

Грузия

Грузия също е една от страните, в които децата-сираци получават пратките с дарения. От конфликта с Русия през 2008 година до днес икономиката на Грузия губи значително. 40 000 млади хора не могат да намерят работа след завършено задължително обучение в училище. Професионално образование тук няма.

Косово
Парадоксално е! Според Министерството на външните работи Косово принадлежи към европейските страни с най-голям ръст на икономиката, а в същото време е една от най-бедните държави в Европа.

Картонени кутии за обувки отпътуват и за много високо развити европейски страни като Полша и Словакия. В Словакия например близо 13% от населението са безработни. Тук важи неписаното правило: един път без работа, завинаги без работа. Всеки пети живее под т. нар. екзистенц-минимум. Въпреки сравнително нестабилното си икономическо състояние, страната се присъедини и към еврозоната и от началото на 2009 година там се плаща с евро.

Изберете най-сигурния път във вашата страна, по който да помогнете на поне едно дете в беда, и участвайте с малък жест в някоя от благотворителните акции! Не само преди Коледа!

Обикновеният български гражданин преди избори

Втората половина на октомври започна. Зимата вече напомни за себе си на много европейци. Даже по рафтовете на хипермаркетите вече ни се усмихва Дядо Коледа върху някоя бонбониера или опаковка. Някои вече останаха без ток заради метеорологичната обстановка, други закъсаха в снежните преспи. В градовете на България все още се очаква края на безброй ремонтни дейности. Време е за избори – президентски и местни!

Закъснелите уж поради липса на финансови средства ремонти са често срещана гледка в Източна Европа. Често имам възможността да следя новинарските емисии на няколко източноевропейски държавни телевизии. Миналата седмица например молдовската национална телевизия излъчи репортаж за учебно заведение, в което децата са принудени да се образоват сред шум и прах. Но като че ли в България тази есен има и друг мотив за закъснелите ремонтни дейности. Но защо пък да са закъсняли? Нима само през лятото е редно да се копае, да се слагат табелки с подробни описания на проекти, които се изграждат с усвоени европейски средства, да се прерязват ленти. Като че ли някои български кметове имат нечиста съвест след четирите или повече години управление. Може би някои партии се страхуват, че властта може да им бъде отнета след изборите или пък искат навреме да довършат започнатото. Защо не им стига времето? Започнали са твърде късно? Не, цели два месеца преди изборите. Ама и ние, гражданите, защо в началото на поредната предизборна кампания започваме да търсим какво е свършено за нашия град през последните години? Защото нещо ни прави впечатление тази есен. Кално е! Тук дупка, там – трап. Това трябва да означава, че нашият кмет все пак е решил да изполва европейски средства по предназначение. И то само няколко месеца преди местните избори. И ако въпросът „Кой кого лъже?“ е уместен, то отговорът „Гражданите лъжат себе си.“ би трябвало да е правилният. Оказва се, че политиците могат да лъжат толкова добре обикновените граждани, че чак последните не осъзнават как вече лъжат самите себе си. Ама разбира се, че няма да губим вяра, а пък и надеждата умира последна. Не знам дали още броите колко пъти е умирала вашата.

Идеята за предизборни дебати е много добра. Но сякаш не се реализира пълноценно. Гражданите използват националния телевизионен ефир, за да задават въпроси към политиците и да изказват своите мнения. Чудя се как някои все още имат търпението да питат. А други използват дебатите, за да отправят комплимент за външния вид на някой потенциален градоначалник. Политическата дискусия рискува да се превърне в истинска комедия, когато кандидат-кметовете започнат да отговарят на въпросите. Звучи така, сякаш цяла нощ преди дебата не са спали, за да научат думите си и да репетират нещо като рецитал на стихотворение. Все едно си се свързал с някаква автоматична телефонна централа, натиснал си поредната цифра и вече получаваш много и ненужна информация, която накрая е непосилна да разреши проблема ти. Ефектът остава невидим. Точно както при хвърлянето на димки пред Парламента и запалването на селски „палати“. Както винаги много не ни достига до пътя към промяната, към който обаче всеки се стреми. Не знам какво или кой е подтикнал мъжа с димките към действие, но крайната цел не се състои само в това да покажем недоволството си от управлението, а и в създаването на по-добри условия за живот на територията на Република България, а не някъде в чужбина. Но така, че резултатът да бъде усетен чак до най-бедните слоеве на обществото – тези с най-ниски доходи.

Вече започнах да се замислям колко българи напускат границите на своята родина след всяка една публична изява на своя премиер. Досега като че ли не се беше случвало някой да се опитва да ни лъже с факти. Допреди най-често обещанията бяха лъжливи. Неуместните изказвания и шеги, неправилните сравнения и неосъществими предложения са вече запазена марка на българския премиер Бойко Борисов. Струва ми се, че дори в рамките на посещението си в Букурещ миналата седмица г-н Борисов остана неразбран от своите румънски колеги. Той на шега подхвърли предложение, което имало за цел да подобри качеството на футбола в българския и румънски национален отбор. Не беше пояснено обаче, че румънският отбор няма да участва в Европейското първенство по футбол в Полша и Украйна през 2012 година, защото завършва квалификациите на трето място в своята група и има цели 14 точки, а българският отбор – защото завършва същите квалификации на последното пето място в таблицата на своята група и със само 5 точки. Сигурно румънските футболисти са случили на съперници. Явно Борисов не смее да признае, че някои проблеми в Северната съседка на България отдавна са решени и без неговите предложения за по-висок бюджетен дефицит.

Още по-грозна е гледката обаче, когато премиерът забранява да бъде критикуван от свои колеги и упорито отказва да приеме истината. Може би пък на българите им трябват точно такива управляващи – с позитивно мислене, което вдъхва спокойствие, увереност и оптимизъм на целия народ. Но българските политици са и горделиви. България се присъединява към Европейския съюз и управляващата в този момент партия си преписва всички заслуги за случилото се. В България се открива нов корпус на учебно заведение и управляващите заявяват, че строят училища в цялата страна. Да му мислят обаче по-малките общини и обикновените начални и средни училища. В България са готови поредните няколко километра магистрала, които би трябвало да „донесат хляб“ на българския народ, но неясно остава дали обикновения гражданин получава поне малък залък от този хляб. Ама нали така се почвало! Всъщност съвсем спокойно можем да установим, че българското население е едно от тези, които главно губят от членството си в Европейския съюз, защото числеността му е много малка и става все по-малка. Самият гражданин обаче печели малко по-добри условия за емиграция. Нали наскоро разбрахме как българските пенсии могат да се изравнят с европейските – като европейските се понижат до нивото на българските.

Чета статията „Machisma“, публикувана през септември на страниците на немското издание National Geographic, в която подробно се описва как теленовелите са допринесли за спада на раждаемостта в Бразилия. Замислих се как ние, българите, стигнахме до онзи момент, в който държавен глава на страна от Третия свят проявява желанието да ни спаси от кризата. Вярно, че бразилките са известни със своята упоритост. Дори след кандидатурата на Дилма Русеф – настоящият президент на Бразилия с български корени – бразилците обсъждаха нейните идеи, а не това дали държавата е готова да приеме жена на ръководния пост. Бих се радвал, ако и обикновения гражданин получи нещо от сътрудничеството между България и Бразилия. Дано политическите и икономически отношения между двете страни не запълват просто репортажи по телевизията, а пълнят джобовете на българи и бразилци.

Едва ли не стана въпрос за помощ и точно тук някъде се сещам за един неуместен въпрос, който някои българи често си задават след вечерната емисия новини: „Защо Европа помага на Гърция, но не и на България?“ Та нали ние от край време сме си били зле... Когато Европа помага на Гърция, Европа помага на себе си и своите бъдещи икономически планове, които смята да реализира на територията на Южната съседка на България. Но минималната заплата в Гърция отдавна е близо шест пъти по-висока от тази в България – също една от причините, поради които гръцката държава изпитва финансови затруднения сега. По-важното обаче е, че като цяло гърците поддържат най-високия стандарт на живот на Балканите, а миналата година дори успяха да изпреварят Австрия според доклада на Програма на ООН за развитие.

Трябваше да се усетя! Статията можеше да бъде и много по-кратка. Защото полза от много приказки няма. Освен това казват, че било много лесно да критикуваш от разстояние. Ама като се замисля, струва ми се, че е по-трудно. А и критиката може би не е достатъчно обективна и градивна. Може би просто трябва да се примирим с не чак толкова благоприятното географско положение на нашата родина. Да не забравяме, че сме заобиколени от държави, в които се живее дори и по-зле. Не само географското положение е виновно, сигурно и манталитетът ни пречи, и историята. Оправдания безброй. Ама гърците също умеят да се веселят, работят по-малко, разчитат на помощ (помощ, която помага на едни и вреди на други), все са недоволни и искат повече. Поне имат смелостта да го покажат. Още тази седмица планират да парализират държавата най-сериозно от началото на кризата преди две години. Успех! А обикновеният български гражданин отново ще гледа по новините...

Патмос: Йерусалим с вкуса на Егейско море

Лятото започна само преди малко. Сигурно очаквате да ви представя пълни и оживени летни курорти и дестинации за почивка. Не! Сега ще стане въпрос за едно място, на което винаги е спокойно. Качественият купон в заведенията на гръцкия остров Патмос никога не пречи на отдиха. Но в началото на този летен сезон там е необичайно тихо. От достоверен местен източник в началото на този месец научих, че повечето хотели нямат посетители, а някои отворили вратите си само за няколко дни по време на Великденските празници. За това говорят и т. нар. специални оферти, които намерих на официалния сайт на въпросния хотел, за който ще пиша и малко по-долу. Най-забележителното предложение от всички беше за 21 нощувки – плащаш само 14! Може би всичко това се дължи на факта, че Гърция все още търси спасение от своя потенциален фалит. Предлагам да се разходим виртуално из най-интересните места на Острова на Откровението, наричан още Йерусалим на Егейско море, докато гръцкото правителство търси доближаване на гледните точки по финансовия проблем. Местата ми се сториха интересни преди няколко години, може би и сега там цари същата атмосфера. Не го приемайте като покана за лятна почивка в Гърция, но наскоро научих от екскурзовод, че българска туристическа агенция се е престрашила да предложи круиз до острова и клиентите са останали повече от доволни.

Патмос е гръцки остров, разположен в Егейско море. Считан е за най-живописния и може би най-представителния от Додеканезите – група, включваща дванадесет острова, от които той е най-северният и най-малкият. Със своята площ от 34 кв. км и обща дължина от 15 км, Патмос се намира на 163 морски мили разстояние от Пирея, Атина. Островът е населен от около 3000 души и се състои от три основни части – Хора, Скала (централната част) и Кампос. Сформирано е общинско управление, което включва и съседните острови – Арки и Маратос. Малката площ на острова спомага за обхватната гледка от балконите на манастира „Св. апостол и евангелист Йоан Богослов”, които делят 190 м с морското равнище. Оттам може да се види изложението на Патмос към съседните Икария и Самос на север, островната група на Фурни и Арки на изток (близо до югозападния бряг на Турция), Лерос и Калимнос на юг и Наксос, Миконос и Левитос на запад, ако метеорологичните условия позволяват.

Манастирът „Св. апостол и евангелист Йоан

Богослов“ в местността Хора

Снимка: patmos.com

От южната към северната част на острова склоновете се спускат надолу и затова разликата във височината при двата края на Патмос е голяма. Централната част е тясна. Тук се разполага редица от пресъхнали хълмчета и плодородни долинки, спускащи се към впечатляващите плажове, заливи, малки пристанища и тесни протоци. Всичко е окъпано във вечните лъчи на непрестанното слънце, чистия въздух, мекия средиземноморски климат и много рядко в хладните капки на свежия дъжд. Характерна за климата е мелтемията – преобладаващи сезонни ветрове, които духат през юли и август. Ветровете обаче съществено отслабват през септември и октомври е месецът, който местните наричат „малко лято” – когато плажовете не са толкова многолюдни, а морската вода е топла, тиха и спокойна.

Към полунощ е. Стоя в кафенето на ферибота, в който съм прекарал близо половин денонощие, за да пристигна от Пирея до моята цел – Патмос. Задълбочавам се в диктовката на развълнуваното Егейско море и изведнъж нещо в далечината се опитва да ме разсее със своята светлина. Да, това е манастирът „Св. Йоан”, който допреди няколко секунди беше само една от малкото ми представи за острова. Но сега пред мен се изясняват очертанията на пристанището – приютило фериботи, яхти и по-малки лодки – на централната част и Хора. Нашият кораб търси своето място. Само след няколко минути аз правя първата си крачка на суша. Нетърпелив и развълнуван забелязвам светлосивия цвят на такситата, паркирани до входа на пристанището.

Изглед към централната част на Патмос –

местността Скала

Снимка: patmos.com

Пристанището на Скала е създадено през 1600 година, за да осигурява достъп на кораби и гарантира безопасното съхранение на стоки. До началото на двадесети век Скала съществува само като пристанище, а местното население е установено по-нагоре – в Хора. Единственото пристанище на Патмос постепенно се развива като център на търговията и превоза на стоки. В наши дни Скала е най-населеното място на острова и особено през летните месеци предлага енергичен нощен живот, отлично и безгрижно забавление. Мястото е и най-подходящото за вечерни разходки. Достатъчно е да стигнете до половината на пристанищната алея, за да се замислите дали да не удължите престоя си с още поне седмица. Тук бихте могли да намерите най-подходящото корабче за едно кратко, но незабравимо морско приключение до съседните острови. По централните улички ще откриете всичко, от което имате нужда по време на лятната почивка – от напитки, вкусна вечеря или интересни сувенири до мотоциклети и автомобили под наем. Чашата с ароматно кафе може да бъде изпита сред уютна обстановка или срещу живописна морска гледка. Ако пък решите да опитате от традиционната гръцка кухня или нещо обикновено, но вкусно, не пропускайте някои от ресторантите наблизо, които посрещат с чаша вода и лед, а изпращат със сочни резени охладена диня. Не бихте могли да подминете и добре аранжираните плетени панерчета с различни подправки от Гърция и малко шишенце с качествено узо, сгушено между тях. На всеки ъгъл ще намерите автомобили или мотоциклети под наем, които ще ви спестят време, в което можете да посетите и по-отдалечените точки на Патмос.

Намирам се в центъра на Скала и пред мен се конкурират три посоки – мога да продължа нагоре към Хора и манастира „Св. Йоан”, на юг по крайбрежието и да прекарам един неповторим ден на плажа до местността Грикос или на север към Кампос, Мелой, Агриоливади и Ламби. Имам и възможността да се отправя към своята цел във всяка една посока с автобус, такси, наето превозно средство или пеша.

Избирам посоката към Хора. Това е главната местност на острова. Там се намира седалището на градската община. Белите къщи и тесните улички рисуват впечатляваща гледка по пътя към върха на хълма, където се намира манастирът „Св. Йоан”. Разстоянието от 4,5 км от Скала до Хора прави приятна компания с борови горички и евкалиптови дръвчета, които ще видите встрани от вас. Посетителите, които обичат разходките, могат да поемат по стария път, който датира от 1794 година. По него хората са пренасяли своите товари с помощта на магарета до Хора. Днес таксита и редовни автобусчета заместват четириногото животно.

Тук е разположена и Свещената пещера, в която могат да се видят мястото, където Йоан Богослов пише две части от Новия Завет – едно от четирите канонични Евангелия (Евангелие от Йоан) и Откровението, много древен кръст, за който се вярва, че е издълбан в скалата от самия Св. Йоан, и тройна пукнатина – символ на Светата троица, през която Светецът чува думите на Всевишния. Пещерата е превърната в най-святото място на Патмос. В средата на хълма към местността се издигат снежнобели постройки – Манастирът на Апокалипсиса, чийто основи са положени върху скалите на Свещената пещера.

Патмос има автономно църковно управление под духовната власт на Вселенската патриаршия на Константинопол. Манастирът „Св. апостол и евангелист Йоан” също е Патриархална екзархия. Той е познат не само със своето религиозно и историческо значение. Приет е за една от най-значимите местности в цяла Гърция и от гледна точка на своето изящество и архитектура. Заедно с манастирите на Светия връх Атос, той принадлежи към категорията на големите и богати манастири от периода, когато монашеството в областта било в своя разцвет. Що се отнася до неговото особено местоположение, това е един от манастирите, при които старата аскетична насока се е придържала към принципите на средновековната хитрост за укрепление – манастири се строяли на недостъпни места, в най-високите части на върхове или скали.

Изглед към плажа George's Place на местността

Кампос

Снимка: Patmos Paradise Hotel

Втората посока ме отвежда към Кампос – третата най-населена част на Патмос след Скала и Хора. Тук се намира и хотелската ми стая, чиято тераса предлага истинска наслада за всяко око и душа. Пред мен се открива фантастична гледка, заради която дори и сега дъхът ми спира. Отсреща са малките островчета. Яхти и по-малки лодки се съгласяват с нежния ритъм на кристалните и топли вълни, приближавайки тесния морски залив. Едва успявам да отместя поглед наляво. Съглеждам плажната ивица на Кампос, където посетителите се възползват от възможността за разнообразни забавления – плажен волейбол, разходка с лодка, каране на сърф или возене на джет. Там се намира кафе „George’s Place“ със своите маси върху камъчетата, изхвърлени от бурното море през някой далечен зимен ден. Малко по-нататък има няколко ресторанта, в които ще ви сервират най-вкусно приготвените морски дарове. Някъде тук тръгва и автобусът за центъра. Другият вариант да стигнете до Скала e с лодка, което ще ви отнеме само 15 минути. И в двата случая можете да попитате предводителя за часа на връщане. Ако летният ви престой съвпада с пълнолуние, можете да се присъедините към плажното парти на Кампос, да опитвате и повтаряте всички вкусотии на шведската маса само срещу символична сума, да се любувате на пълната луна и морските вълни, които настоятелно се разбиват във вече хладния бряг и ви приканват на нощно къпане под лунната светлина... някъде наблизо, до ясно очертаната лунна пътека...

Изглед от местността Вая

Снимка: patmos.com

От тази част на острова мога да продължа към Вая. Това е идеалното място за онези, които обичат усамотението и спокойствието, нарушавани единствено от тихата и приятна компания на вълните. От Кампос до тук ви делят само 15 минути път пеша. Можете да предпочетете и услугите на някоя от моторните лодки, които тръгват всяка сутрин от пристанището на Скала, или да използвате сухопътно превозно средство. Няма как да пропуснете привечер да се отбиете поне за малко в кафе „Вая”. Тук ще станете свидетели на фантастичните багри на слънчевия залез зад морския хоризонт, докато пиете последната чаша кафе за деня, похапвате от най-вкусните сладкиши на острова и разговаряте с любезната и приказлива собственичка. Предлага се и узо, а гладните могат да избират между няколко ястия.

Как да не отделим един прекрасен слънчев следобед и на Ливади Герано, който се намира близо до Вая? На това място човек трудно ще се сети за своето работно място, задръстванията и стреса в големия град. Същото се отнася и за Ламби, който заема част от северния бряг на Патмос. Ако метеорологичните условия позволяват, можете да „загубите“ 50 минути във водите на Егейско море, за да стигнете от центъра до плажа с лодка. Не бива да се тревожите, като се има предвид, че стъпите ли върху чудните морски камъчета тук, ще почувствате, че времето е спряло. За своите посетители Ламби предлага няколко стаички под наем и привлича със чара на старинната таверна, намираща се в непосредствена близост до плажната ивица.

Третата посока не можа да се пребори с конкуренцията на предните две, но вероятно това ще се случи, ако има следващ път. Местността Грикос се намира на юг от централната част и заслужава също толкова внимание, колкото всяко едно кътче от Острова на Откровението. Тя е тихо и спокойно курортно селище с много хотели и таверни. Плажът тук също предлага игрище за плажен волейбол, както и възможност за игра на тенис и уиндсърфинг, а малкото живописно заливче е добре защитено от ветрове и силно вълнение, благодарение на скалистото островче, което се разполага в него. 25-минутно морско приключение свързва Скала с Грикос.

Дори Патмос да не ви е бил известен като мястото, където Св. Йоан пише своето Откровение, островът пак би ви направил мълчалив знак, който ще ви покани да разкриете едва доловимия полъх на божествената загадка, който се стели над безплодните склонове и внушителните скали. Под безкрайното небе и пред необятното море всеки има възможността да почувства близостта до силата на природата. Може би ще пътувате до Патмос, за да изследвате времето, научите повече за историята на острова или посетите манастирите, оставили своята значима религиозна следа. Други от вас биха пожелали просто няколко дни за почивка и отдих, в които да се порадват на божествения облик на Йерусалим в Егейско море. И в двата случая си струва да последвате уникалния маршрут, който най-често отвежда там, където място за меланхолични чувства няма. Вероятно по-късно, когато плавате в открито море, ще успеете да разпознаете магията на времето дори в най-незначителните звуци и цветове, танцуващи на морската повърхност. Приемете това като скромен дар от природата и го съхранете като знание за Острова на Откровението или като приятен спомен за Йерусалим с вкуса на Егейско море.

Изгледи от Патмос

Eurovision Song Contest Düsseldorf 2011: Десетте песни в конкурса, които заслужават внимание

Всяка пролет Eurovision Song Contest е едно от най-коментираните музикални събития в Европа. Вече 54 години конкурсът е любимо телевизионно шоу на Стария континент. Бил е излъчван по телевизиите и в Австралия, Египет, Индия, Йордания, Канада, Корея, Нова Зеландия, Съединените Американски щати и Хонг Конг. Право на участие в него имат всички страни, които активно членуват в European Broadcasting Union (EBU).

Израел също получава право на участие, макар че нито географски, нито политически принадлежи към Европа. Всяка от държавите, които участват в музикалното състезание, избира своята песен чрез зрителско гласуване и/или жури. Изборът на песен се организира от националната телевизионна станция в съответната страна. Избраното музикално произведение отива на финалите на Eurovision, които се провеждат на територията на последната страна, спечелила първото място в надпреварата. Немската изпълнителка Lena Meyer-Landrut успя последна да „покани“ конкурса след победата на песента Satellite през 2010-та. Тази година музикалното събитие ще се състои на 10-ти, 12-ти и 14-ти май в Дюселдорф, Германия. Участници в него са 43 държави, с четири повече от миналата година. На сцената на Eurovision се завръщат Австрия, Италия, Сан Марино и Унгария. През 1996 година е взето решение, което позволява на Великобритания, Германия, Испания и Франция – държавите, които разполагат с най-голям бюджет в European Broadcasting Union – да сформират „Голямата четворка“. Така страните автоматично получават правото на участие в големия финал. През тази година към тях се присъединява Италия. След четиринадесет години отсъствие страната отново се завръща като участник в музикалната надпревара.

Чехия е една от последните държави, които правят дебют в конкурса. През 2007 година страната се представя за първи път. Участието е белязано от изключителен неуспех и последно място в класирането. През следващите две години Чехия прави още два неуспешни опита, след които през 2010 и 2011 година се отказва от правото си на участие в музикалното състезание на Европа. Черна гора също изпраща свои песни в продължение на три поредни години, като за последно това се случва през 2009-та. Други европейски държави, които не вземат участие в конкурса, са Андора, Косово, Лихтенщайн, Люксембург и Монако. 5,4% от площта на Казахстан се намират на европейска територия, но според организаторите те не са достатъчни за право на участие в Eurovision.

И тази година станахме свидетели на скандали по време на избора на песните. Украйна организира своя финал два пъти заради вероятна манипулация на вота. Португалската публика пък изрази своето недоволство с протести срещу избраната песен, която трябва да представи нейната страна в Дюселдорф. Вече са ясни имената на песните и изпълнителите от всички държави, които ще се състезават в тазгодишното издание на Eurovision Song Contest. Представям ви някои от песните в конкурса, които оставиха добро впетчатление у мен – моят топ 10. Всичките са в завършения и окончателен вид, в който ще се представят пред цяла Европа и света през месец май.

1. Босна и Херцеговина ще изпрати една наистина достойна за първото място песен – Love In Rewind на Dino Merlin. Изпълнението и представлението са организирани перфектно! А и понякога полето за критики има право да остане празно...

2. Франция реши да предложи на европейската публика нещо по-различно. Sognu е написана на говоримия на остров Корсика и в северната част на Сардиния корсикански език. Песента на Amaury Vassili автоматично взема участие на финала в Eurovision Song Contest.

3. Албания ще използва гласа на Aurela Gace по пътя към успеха в Дюселдорф. През 2004 година страната с излаз на Адриатическо и Йонийско море се класира на седмата позиция в конкурса за песен, нейното най-високо постижение досега. Дали през май Feel The Passion ще успее да подобри този рекорд или ще запомним участието на Албания с песента, чийто текст не трябваше непременно да се превежда на английски език?

4. Естония ще се довери на Getter Jaani, която се намира на Rockefeller Street. Мястото, на което песента ще трябва да се бори за гласове, е Дюселдорф. Може би пък домакин на следващото издание на Eurovision отново ще е държава с излаз на Балтийско море...

5. Армения ще заложи на бързия ритъм и доброто настроение. Emmy ще пее Boom Boom за европейската държава, намираща се в Югозападна Азия.

6. България избра песента На инат на Поли Генова за свой представител в Дюселдорф. Изпълнителката започва своята музикална кариера на осмата година от своя живот като член на детската вокална формация „Бон-бон“. На инат вече има и текст на английски език, но все още не е ясно дали той ще бъде използван при представянето на България през месец май. В интернет се появиха коментари, според които Генова се стреми към външния вид на Pink. А може би пък това ще бъде по-успешната песен от Вода на Елица и Стунджи през 2007 година...

7. Гърция успя да съчетае рап с традиционно гръцко звучене. Как ли ще бъде възприета тази комбинация от Стария континент? Loucas Yiorkas ще представи Watch My Dance в компанията на Stereo Mike.

8. Ирландия ще се довери на близнаците Jedward и тяхната песен Lipstick. Страната, която най-много пъти е печелила конкурса, този път ще се довери на нестандартни прически. Колко успех може да донесе едно червило?

9. Германия за втора поредна година ще се довери на Lena. Този път песента е със заглавие Taken By A Stranger. Когато я чух за първи път, си помислих, че подходящите песни за конкурса са онези, които отговарят на мотото на Eurovision Song Contest тази година „Feel your heart beat!“. После обаче разбрах, че спокойствието е нещо, от което човек също има нужда. Спокойна след миналогодишната си победа, федералната република ще се представи с електро-поп на своя земя.

10. Молдова ще бъде представена от групата Zdob si Zdub. Като че ли първоначалният вариант на оптимистичната песен със заглавие So Lucky обещаваше повече успехи за страната с най-ниския стандарт на живот в Европа. Може би отново ще станем свидетели на дванадесетте точки от Румъния за Молдова...

Останалите песни в тазгодишното издание на конкурса можете да видите на официалния канал на Eurovision в YouTube.

„Kokowääh“: Немското кино за пореден път се доверява на родения в Пловдив Самуел Финци

Не мога да преценя до колко немският филм „Kokowääh“ е популярен в България. Чрез разширено търсене на български език в Google успях да се натъкна само на една статия в сайт за кино, където основната кратка информация за филма беше преведена от немски език. Няколко седмици по-късно попаднах на един форум за кино, където един потребител се беше похвалил, че вече е гледал „Kokowääh“, а следващият му завиждаше благородно и се надяваше скоро да открие някъде немската продукция. Само за по-малко от две седмици филмът на актьора, режисьор, сценарист и продуцент Тил Швайгър успя да заеме първа позиция в класациите за кино в Германия и да привлече повече от два милиона зрители към големите екрани в цялата страна. Една от главните роли в определения като комедия филм на Швайгър изпълнява Самуел Финци, синът на известния български театрален и филмов актьор Ицхак Финци.

Образование в сферата на киното нямам и въпреки това мога да си позволя твърдението, че думата „комедия“ е недостатъчна за изграждането на точна и ясна представа у онзи човек, който все още не е гледал „Kokowääh“. Вярно, това е възможно най-близкият жанр в киното, който би могъл да приюти филма. Немското филмово произведение на Warner Bros. Pictures обаче оставя време както за смях, така и за размисъл. То дава пример и поука, а дори родителско и семейно възпитание на всеки човек, който някога се е сблъсквал с нещото, наречено семейство, или тепърва възнамерява да участва в създаването на такова. Създателят на продукцията Тил Швайгър е всъщност една от най-важните фигури във филма. Той е онзи Хенри, който не умее да постига успехи в професионален план. В подредбата на личния си живот също среща трудности, най-често по пътя от една неуспешна любовна връзка към поредната такава. А „Kokowääh“ не е филм за този път, а за пътя към едно голямо и задружно семейство, около което атмосферата е изпълнена с хармония. Голямото семейство не е голямо, защото се състои от двама родители и много деца. Това семейство наричам така, защото в него членуват едно дете и четирима родители!

Ема и Тил Швайгър, официален плакат на „Kokowääh“

Warner Bros. Pictures Germany

Скоро обаче Хенри получава неочаквано предложение, което му дава възможността да работи върху написването на сценарий за екранизация на бестселър. Той трябва да е авторът-сътрудник, а самият автор на бестселъра е... бившата му приятелка и голяма любов Катарина (Жасмин Джерът). Един ден, докато Хенри възлага надежди на бъдещия си проект, пред входната врата на жилището му се появява 8-годишната Магдалена с писмо в ръка. Ролята на Магдалена в „Kokowääh“ изпълнява най-малката дъщеря на самия Тил Швайгър, Ема. Своя дебют във филмовото изкуство госпожица Швайгър прави още на 4-годишна възраст. Тил и тя са баща и дъщеря не само във филма, а и извън него. В „Kokowääh“ обаче майката на Магдалена е друга бивша приятелка на Хенри. Бащата разбира, че трябва да се грижи за своята дъщеря, родила се около девет месеца след забравен секс за една нощ с майката Чарлоте (Мерет Бекер). Грижите трябва да продължат, докато съдебното дело на Чарлоте в Съединените Американски щати приключи...

Почти празният хладилник в дома на мъж, който живее сам и често излиза навън, за да поддържа краткотрайните си връзки с противоположния пол, е нормална гледка. Гледката не остава незабелязана от малката Магдалена. Единственото ястие, което Хенри може да приготви на своята дъщеря, е френското „Coq au Vin“ (немско произношение „kokowääh“), което в буквален превод от френски език означава „пиле във вино“. 8-годишното момиче обаче е напълно убедено в това, че не обича нищо друго от кулинарния свят толкова много, колкото яйцата на очи, и един ден се опитва да ги приготви само вкъщи. Резултатът е... пожар!

Тил Швайгър и Жасмин Джерът, сцена от филма

Warner Bros. Pictures Germany

Хенри заживява заедно със своята дъщеря сред множество комични, но и сериозни ситуации, които го учат да я обича истински. А може би вече забравихте за една от бившите му приятелки, с която той трябва да напише сценарий за филмирането на бестселър... Заради случките вкъщи Хенри често закъснява за срещите си при Катарина, а тя е все по-недоволна от работата с него. Появява се и Тристан, който до момента се смята за баща на Магдалена. Пред него и Хенри стои сложната задача – отглеждането на тяхната дъщеря. Ролята на зъболекаря Тристан в „Kokowääh“ изпълнява актьорът Самуел Финци.

Актьорът Самуел Финци

Роден през 1966 година в Пловдив, Финци от години е гражданин на Германия. Аз с гордост бих го нарекъл най-успешния български актьор в чужбина. Признавам си, че докато гледах филма „Kokowääh“, все още не знаех нищо за „единия баща на Магдалена“. Не подозирах, че в реалния живот това всъщност може да е човек, с който провеждам разговор на родния си език. Чак когато „прелиствах“ страниците на официалния сайт на филма в интернет, разбрах за звездата на немското кино. Погледът ми се спря на думата „Sofia“ в написаната на немски език и поместена там кратка информация за Финци. Да, той е учил и завършил ВИТИЗ в София. В едно интервю за български вестник Самуел споделя, че площта на България от 111 хиляди кв. км му се сторила „тясна“ и затова напуснал родината си малко преди Коледата на 1989 година. Имал е желанието да види нещо ново, различно от софийските улици, нещо живо, достатъчно широко и просторно за едно добро бъдеще. Като конкретна причина за заминаването си в Германия актьорът посочва предложение за работа в трупа, което тогава идва от Иван Станев. Казва, че решението за заминаването е взел още докато е бил на 12 години. Финци споделя и за пътя към успеха, славата и удовлетворението от дейността. Една регистрация в бюрото за студентски труд води към професии, от които Западният човек спокойно може да се изхрани и покрие месечните си нужди – продавач, куриер, шофьор, мияч на коли, строителен работник и много други. Самуел преминава през всички тези професии, но сериозните предложения за него идват малко след като той се сеща отново за това, с което наистина иска да се занимава.

Любимецът на немската публика участва в пиесите на едни от най-прочутите драматурзи. Работи и с признатия за един от най-добрите театрални режисьори в Европа, Димитър Гочев. Взема участие в много и успешни филми. Именно Самуел Финци изпълнява роля в номинирания за „Оскар“ през 2002 година австрийски филм „Завещанието“. Сигурен съм, че много от вас го познават от неговите участия в български филми, сред които се открояват тези в „Лагерът“ (1990) на Георги Дюлгеров, „Забраненият плод“ (1994) на Красимир Крумов, „Опашката на дявола“ (2000) на Димитър Петков, както и в „... И Господ слезе да ни види“ (2003) на Петър Попзлатев. Запомнящи се участия на немската сцена актьорът има в постановките на „Леонс и Лена“, „Войцек“, „Дон Кихот“, „Федра и Платонов“. Известен е и с ролите си в някои от най-популярните немски телевизионни сериали.

Самуел Финци и Тил Швайгър, сцена от филма

Warner Bros. Pictures Germany

В „Kokowääh“ Самуел Финци е объркан баща и съпруг на име Тристан, който винаги е склонен да приеме малката Магдалена вкъщи, когато не по-малко обърканият Хенри трябва да работи над бестселъра до късно през нощта при бившата си приятелка Катарин. Сценарий за бестселър се пише трудно, но не и след всичко, случило се около Хенри досега. Авторът сътрудник разказва своята история за бащата, научил се за кратко време да обича истински дъщеря си, за която до скоро дори не е знаел. Така сценарият за бестселъра на Катарин получава и своето заглавие – „Kokowääh“. В същото време Хенри научава за новите планове на Чарлоте и Тристан. Майката се завръща от Съединените Американски щати и двамата с Тристан обмислят да дадат нов шанс на брака си. А Магдалена... решават да вземат отново при себе си. Момичето обаче твърди, че вече има двама татковци и не иска да се разделя с нито един от тях. А искрите между Хенри и старата му любов Катарина отново са разпалени. Така Хенри, Катарина, Тристан, Чарлоте и Магдалена заживяват заедно като едно задружно семейство.

В много филми се случва точно така, както и в приказките. Но този филм в никакъв случай не е за лека нощ! Бих се радвал, ако успее да завладее и големите екрани извън Германия. Ако не бях във федералната република, сигурно нямаше да съм чувал за заглавието. Сега обаче дори гледах! Малко след това научих повече за Самуел Финци... и реших да споделя всичко това тук. Сега ви оставям с видеотеката, събрала само някои незабравими моменти от филма. Благодарности за търпението!

Бележка: Повече за „Kokowääh 2“ можете да прочете в статията Очкаван успех и за втората част на „Kokowääh“ с участието на Самуел Финци

Официалният трейлър към „Kokowääh"

Песента Stay на групата Hurts е саундтрак към филма

Snowflakes на White Apple Tree е една от песните към „Kokowääh“

Добре дошли на борда на Tsankov's Blog!

Поздравявам ви с добре дошли пред моята летяща машина! След малко ще се качим на Tsankov's Blog. Полетът е напълно безплатен и отвежда към истории и мисли на всякакви теми, които смятам за интересни. Някои от тях може би вече познавате добре, за други вероятно дори и не подозирате. Казвам се Веселин Цанков, приятно ми е. Някои от вас ме познават добре, други може би ще пожелаят да ме запознаят със себе си. И така, предлагам да се качваме!

Можете да се настаните там, където би било най-удобно, има достатъчно места за всички. Където и да сте, от прозореца най-често ще виждате едно крило и безкрайното небе. Малко по-надолу може да има разкъсана или купеста облачност. Едно е сигурно – винаги ще се опитваме да летим над облаците! Доста често изгледът ще се променя, защото ще ви показвам и снимков материал! Само на този борд връзката с интернет е позволена както при излитане, така и при кацане. Така че няма повод да се колебаете, ако желаете да пишете обратно. Коментирайте, допълвайте, критикувайте! Свържете се с мен! Очаквам! Ако смятате, че дадена статия може да бъде интересна и за вашите приятели, ще ви бъда много благодарен, ако я споделите с тях чрез e-mail, във facebook, twitter или други социални мрежи в интернет. Приятно четене и лек полет с Tsankov's Blog! Всъщност не е задължително да летите. Просто бъдете там, където ви е най-хубаво и се чувствате най-добре... Благодаря ви, че сте тук! Благодаря и на Blogger!

Очаквайте първите публикации съвсем скоро!