Патмос: Йерусалим с вкуса на Егейско море

Лятото започна само преди малко. Сигурно очаквате да ви представя пълни и оживени летни курорти и дестинации за почивка. Не! Сега ще стане въпрос за едно място, на което винаги е спокойно. Качественият купон в заведенията на гръцкия остров Патмос никога не пречи на отдиха. Но в началото на този летен сезон там е необичайно тихо. От достоверен местен източник в началото на този месец научих, че повечето хотели нямат посетители, а някои отворили вратите си само за няколко дни по време на Великденските празници. За това говорят и т. нар. специални оферти, които намерих на официалния сайт на въпросния хотел, за който ще пиша и малко по-долу. Най-забележителното предложение от всички беше за 21 нощувки – плащаш само 14! Може би всичко това се дължи на факта, че Гърция все още търси спасение от своя потенциален фалит. Предлагам да се разходим виртуално из най-интересните места на Острова на Откровението, наричан още Йерусалим на Егейско море, докато гръцкото правителство търси доближаване на гледните точки по финансовия проблем. Местата ми се сториха интересни преди няколко години, може би и сега там цари същата атмосфера. Не го приемайте като покана за лятна почивка в Гърция, но наскоро научих от екскурзовод, че българска туристическа агенция се е престрашила да предложи круиз до острова и клиентите са останали повече от доволни.

Патмос е гръцки остров, разположен в Егейско море. Считан е за най-живописния и може би най-представителния от Додеканезите – група, включваща дванадесет острова, от които той е най-северният и най-малкият. Със своята площ от 34 кв. км и обща дължина от 15 км, Патмос се намира на 163 морски мили разстояние от Пирея, Атина. Островът е населен от около 3000 души и се състои от три основни части – Хора, Скала (централната част) и Кампос. Сформирано е общинско управление, което включва и съседните острови – Арки и Маратос. Малката площ на острова спомага за обхватната гледка от балконите на манастира „Св. апостол и евангелист Йоан Богослов”, които делят 190 м с морското равнище. Оттам може да се види изложението на Патмос към съседните Икария и Самос на север, островната група на Фурни и Арки на изток (близо до югозападния бряг на Турция), Лерос и Калимнос на юг и Наксос, Миконос и Левитос на запад, ако метеорологичните условия позволяват.

Манастирът „Св. апостол и евангелист Йоан

Богослов“ в местността Хора

Снимка: patmos.com

От южната към северната част на острова склоновете се спускат надолу и затова разликата във височината при двата края на Патмос е голяма. Централната част е тясна. Тук се разполага редица от пресъхнали хълмчета и плодородни долинки, спускащи се към впечатляващите плажове, заливи, малки пристанища и тесни протоци. Всичко е окъпано във вечните лъчи на непрестанното слънце, чистия въздух, мекия средиземноморски климат и много рядко в хладните капки на свежия дъжд. Характерна за климата е мелтемията – преобладаващи сезонни ветрове, които духат през юли и август. Ветровете обаче съществено отслабват през септември и октомври е месецът, който местните наричат „малко лято” – когато плажовете не са толкова многолюдни, а морската вода е топла, тиха и спокойна.

Към полунощ е. Стоя в кафенето на ферибота, в който съм прекарал близо половин денонощие, за да пристигна от Пирея до моята цел – Патмос. Задълбочавам се в диктовката на развълнуваното Егейско море и изведнъж нещо в далечината се опитва да ме разсее със своята светлина. Да, това е манастирът „Св. Йоан”, който допреди няколко секунди беше само една от малкото ми представи за острова. Но сега пред мен се изясняват очертанията на пристанището – приютило фериботи, яхти и по-малки лодки – на централната част и Хора. Нашият кораб търси своето място. Само след няколко минути аз правя първата си крачка на суша. Нетърпелив и развълнуван забелязвам светлосивия цвят на такситата, паркирани до входа на пристанището.

Изглед към централната част на Патмос –

местността Скала

Снимка: patmos.com

Пристанището на Скала е създадено през 1600 година, за да осигурява достъп на кораби и гарантира безопасното съхранение на стоки. До началото на двадесети век Скала съществува само като пристанище, а местното население е установено по-нагоре – в Хора. Единственото пристанище на Патмос постепенно се развива като център на търговията и превоза на стоки. В наши дни Скала е най-населеното място на острова и особено през летните месеци предлага енергичен нощен живот, отлично и безгрижно забавление. Мястото е и най-подходящото за вечерни разходки. Достатъчно е да стигнете до половината на пристанищната алея, за да се замислите дали да не удължите престоя си с още поне седмица. Тук бихте могли да намерите най-подходящото корабче за едно кратко, но незабравимо морско приключение до съседните острови. По централните улички ще откриете всичко, от което имате нужда по време на лятната почивка – от напитки, вкусна вечеря или интересни сувенири до мотоциклети и автомобили под наем. Чашата с ароматно кафе може да бъде изпита сред уютна обстановка или срещу живописна морска гледка. Ако пък решите да опитате от традиционната гръцка кухня или нещо обикновено, но вкусно, не пропускайте някои от ресторантите наблизо, които посрещат с чаша вода и лед, а изпращат със сочни резени охладена диня. Не бихте могли да подминете и добре аранжираните плетени панерчета с различни подправки от Гърция и малко шишенце с качествено узо, сгушено между тях. На всеки ъгъл ще намерите автомобили или мотоциклети под наем, които ще ви спестят време, в което можете да посетите и по-отдалечените точки на Патмос.

Намирам се в центъра на Скала и пред мен се конкурират три посоки – мога да продължа нагоре към Хора и манастира „Св. Йоан”, на юг по крайбрежието и да прекарам един неповторим ден на плажа до местността Грикос или на север към Кампос, Мелой, Агриоливади и Ламби. Имам и възможността да се отправя към своята цел във всяка една посока с автобус, такси, наето превозно средство или пеша.

Избирам посоката към Хора. Това е главната местност на острова. Там се намира седалището на градската община. Белите къщи и тесните улички рисуват впечатляваща гледка по пътя към върха на хълма, където се намира манастирът „Св. Йоан”. Разстоянието от 4,5 км от Скала до Хора прави приятна компания с борови горички и евкалиптови дръвчета, които ще видите встрани от вас. Посетителите, които обичат разходките, могат да поемат по стария път, който датира от 1794 година. По него хората са пренасяли своите товари с помощта на магарета до Хора. Днес таксита и редовни автобусчета заместват четириногото животно.

Тук е разположена и Свещената пещера, в която могат да се видят мястото, където Йоан Богослов пише две части от Новия Завет – едно от четирите канонични Евангелия (Евангелие от Йоан) и Откровението, много древен кръст, за който се вярва, че е издълбан в скалата от самия Св. Йоан, и тройна пукнатина – символ на Светата троица, през която Светецът чува думите на Всевишния. Пещерата е превърната в най-святото място на Патмос. В средата на хълма към местността се издигат снежнобели постройки – Манастирът на Апокалипсиса, чийто основи са положени върху скалите на Свещената пещера.

Патмос има автономно църковно управление под духовната власт на Вселенската патриаршия на Константинопол. Манастирът „Св. апостол и евангелист Йоан” също е Патриархална екзархия. Той е познат не само със своето религиозно и историческо значение. Приет е за една от най-значимите местности в цяла Гърция и от гледна точка на своето изящество и архитектура. Заедно с манастирите на Светия връх Атос, той принадлежи към категорията на големите и богати манастири от периода, когато монашеството в областта било в своя разцвет. Що се отнася до неговото особено местоположение, това е един от манастирите, при които старата аскетична насока се е придържала към принципите на средновековната хитрост за укрепление – манастири се строяли на недостъпни места, в най-високите части на върхове или скали.

Изглед към плажа George's Place на местността

Кампос

Снимка: Patmos Paradise Hotel

Втората посока ме отвежда към Кампос – третата най-населена част на Патмос след Скала и Хора. Тук се намира и хотелската ми стая, чиято тераса предлага истинска наслада за всяко око и душа. Пред мен се открива фантастична гледка, заради която дори и сега дъхът ми спира. Отсреща са малките островчета. Яхти и по-малки лодки се съгласяват с нежния ритъм на кристалните и топли вълни, приближавайки тесния морски залив. Едва успявам да отместя поглед наляво. Съглеждам плажната ивица на Кампос, където посетителите се възползват от възможността за разнообразни забавления – плажен волейбол, разходка с лодка, каране на сърф или возене на джет. Там се намира кафе „George’s Place“ със своите маси върху камъчетата, изхвърлени от бурното море през някой далечен зимен ден. Малко по-нататък има няколко ресторанта, в които ще ви сервират най-вкусно приготвените морски дарове. Някъде тук тръгва и автобусът за центъра. Другият вариант да стигнете до Скала e с лодка, което ще ви отнеме само 15 минути. И в двата случая можете да попитате предводителя за часа на връщане. Ако летният ви престой съвпада с пълнолуние, можете да се присъедините към плажното парти на Кампос, да опитвате и повтаряте всички вкусотии на шведската маса само срещу символична сума, да се любувате на пълната луна и морските вълни, които настоятелно се разбиват във вече хладния бряг и ви приканват на нощно къпане под лунната светлина... някъде наблизо, до ясно очертаната лунна пътека...

Изглед от местността Вая

Снимка: patmos.com

От тази част на острова мога да продължа към Вая. Това е идеалното място за онези, които обичат усамотението и спокойствието, нарушавани единствено от тихата и приятна компания на вълните. От Кампос до тук ви делят само 15 минути път пеша. Можете да предпочетете и услугите на някоя от моторните лодки, които тръгват всяка сутрин от пристанището на Скала, или да използвате сухопътно превозно средство. Няма как да пропуснете привечер да се отбиете поне за малко в кафе „Вая”. Тук ще станете свидетели на фантастичните багри на слънчевия залез зад морския хоризонт, докато пиете последната чаша кафе за деня, похапвате от най-вкусните сладкиши на острова и разговаряте с любезната и приказлива собственичка. Предлага се и узо, а гладните могат да избират между няколко ястия.

Как да не отделим един прекрасен слънчев следобед и на Ливади Герано, който се намира близо до Вая? На това място човек трудно ще се сети за своето работно място, задръстванията и стреса в големия град. Същото се отнася и за Ламби, който заема част от северния бряг на Патмос. Ако метеорологичните условия позволяват, можете да „загубите“ 50 минути във водите на Егейско море, за да стигнете от центъра до плажа с лодка. Не бива да се тревожите, като се има предвид, че стъпите ли върху чудните морски камъчета тук, ще почувствате, че времето е спряло. За своите посетители Ламби предлага няколко стаички под наем и привлича със чара на старинната таверна, намираща се в непосредствена близост до плажната ивица.

Третата посока не можа да се пребори с конкуренцията на предните две, но вероятно това ще се случи, ако има следващ път. Местността Грикос се намира на юг от централната част и заслужава също толкова внимание, колкото всяко едно кътче от Острова на Откровението. Тя е тихо и спокойно курортно селище с много хотели и таверни. Плажът тук също предлага игрище за плажен волейбол, както и възможност за игра на тенис и уиндсърфинг, а малкото живописно заливче е добре защитено от ветрове и силно вълнение, благодарение на скалистото островче, което се разполага в него. 25-минутно морско приключение свързва Скала с Грикос.

Дори Патмос да не ви е бил известен като мястото, където Св. Йоан пише своето Откровение, островът пак би ви направил мълчалив знак, който ще ви покани да разкриете едва доловимия полъх на божествената загадка, който се стели над безплодните склонове и внушителните скали. Под безкрайното небе и пред необятното море всеки има възможността да почувства близостта до силата на природата. Може би ще пътувате до Патмос, за да изследвате времето, научите повече за историята на острова или посетите манастирите, оставили своята значима религиозна следа. Други от вас биха пожелали просто няколко дни за почивка и отдих, в които да се порадват на божествения облик на Йерусалим в Егейско море. И в двата случая си струва да последвате уникалния маршрут, който най-често отвежда там, където място за меланхолични чувства няма. Вероятно по-късно, когато плавате в открито море, ще успеете да разпознаете магията на времето дори в най-незначителните звуци и цветове, танцуващи на морската повърхност. Приемете това като скромен дар от природата и го съхранете като знание за Острова на Откровението или като приятен спомен за Йерусалим с вкуса на Егейско море.

Изгледи от Патмос