Обикновеният български гражданин преди избори

Втората половина на октомври започна. Зимата вече напомни за себе си на много европейци. Даже по рафтовете на хипермаркетите вече ни се усмихва Дядо Коледа върху някоя бонбониера или опаковка. Някои вече останаха без ток заради метеорологичната обстановка, други закъсаха в снежните преспи. В градовете на България все още се очаква края на безброй ремонтни дейности. Време е за избори – президентски и местни!

Закъснелите уж поради липса на финансови средства ремонти са често срещана гледка в Източна Европа. Често имам възможността да следя новинарските емисии на няколко източноевропейски държавни телевизии. Миналата седмица например молдовската национална телевизия излъчи репортаж за учебно заведение, в което децата са принудени да се образоват сред шум и прах. Но като че ли в България тази есен има и друг мотив за закъснелите ремонтни дейности. Но защо пък да са закъсняли? Нима само през лятото е редно да се копае, да се слагат табелки с подробни описания на проекти, които се изграждат с усвоени европейски средства, да се прерязват ленти. Като че ли някои български кметове имат нечиста съвест след четирите или повече години управление. Може би някои партии се страхуват, че властта може да им бъде отнета след изборите или пък искат навреме да довършат започнатото. Защо не им стига времето? Започнали са твърде късно? Не, цели два месеца преди изборите. Ама и ние, гражданите, защо в началото на поредната предизборна кампания започваме да търсим какво е свършено за нашия град през последните години? Защото нещо ни прави впечатление тази есен. Кално е! Тук дупка, там – трап. Това трябва да означава, че нашият кмет все пак е решил да изполва европейски средства по предназначение. И то само няколко месеца преди местните избори. И ако въпросът „Кой кого лъже?“ е уместен, то отговорът „Гражданите лъжат себе си.“ би трябвало да е правилният. Оказва се, че политиците могат да лъжат толкова добре обикновените граждани, че чак последните не осъзнават как вече лъжат самите себе си. Ама разбира се, че няма да губим вяра, а пък и надеждата умира последна. Не знам дали още броите колко пъти е умирала вашата.

Идеята за предизборни дебати е много добра. Но сякаш не се реализира пълноценно. Гражданите използват националния телевизионен ефир, за да задават въпроси към политиците и да изказват своите мнения. Чудя се как някои все още имат търпението да питат. А други използват дебатите, за да отправят комплимент за външния вид на някой потенциален градоначалник. Политическата дискусия рискува да се превърне в истинска комедия, когато кандидат-кметовете започнат да отговарят на въпросите. Звучи така, сякаш цяла нощ преди дебата не са спали, за да научат думите си и да репетират нещо като рецитал на стихотворение. Все едно си се свързал с някаква автоматична телефонна централа, натиснал си поредната цифра и вече получаваш много и ненужна информация, която накрая е непосилна да разреши проблема ти. Ефектът остава невидим. Точно както при хвърлянето на димки пред Парламента и запалването на селски „палати“. Както винаги много не ни достига до пътя към промяната, към който обаче всеки се стреми. Не знам какво или кой е подтикнал мъжа с димките към действие, но крайната цел не се състои само в това да покажем недоволството си от управлението, а и в създаването на по-добри условия за живот на територията на Република България, а не някъде в чужбина. Но така, че резултатът да бъде усетен чак до най-бедните слоеве на обществото – тези с най-ниски доходи.

Вече започнах да се замислям колко българи напускат границите на своята родина след всяка една публична изява на своя премиер. Досега като че ли не се беше случвало някой да се опитва да ни лъже с факти. Допреди най-често обещанията бяха лъжливи. Неуместните изказвания и шеги, неправилните сравнения и неосъществими предложения са вече запазена марка на българския премиер Бойко Борисов. Струва ми се, че дори в рамките на посещението си в Букурещ миналата седмица г-н Борисов остана неразбран от своите румънски колеги. Той на шега подхвърли предложение, което имало за цел да подобри качеството на футбола в българския и румънски национален отбор. Не беше пояснено обаче, че румънският отбор няма да участва в Европейското първенство по футбол в Полша и Украйна през 2012 година, защото завършва квалификациите на трето място в своята група и има цели 14 точки, а българският отбор – защото завършва същите квалификации на последното пето място в таблицата на своята група и със само 5 точки. Сигурно румънските футболисти са случили на съперници. Явно Борисов не смее да признае, че някои проблеми в Северната съседка на България отдавна са решени и без неговите предложения за по-висок бюджетен дефицит.

Още по-грозна е гледката обаче, когато премиерът забранява да бъде критикуван от свои колеги и упорито отказва да приеме истината. Може би пък на българите им трябват точно такива управляващи – с позитивно мислене, което вдъхва спокойствие, увереност и оптимизъм на целия народ. Но българските политици са и горделиви. България се присъединява към Европейския съюз и управляващата в този момент партия си преписва всички заслуги за случилото се. В България се открива нов корпус на учебно заведение и управляващите заявяват, че строят училища в цялата страна. Да му мислят обаче по-малките общини и обикновените начални и средни училища. В България са готови поредните няколко километра магистрала, които би трябвало да „донесат хляб“ на българския народ, но неясно остава дали обикновения гражданин получава поне малък залък от този хляб. Ама нали така се почвало! Всъщност съвсем спокойно можем да установим, че българското население е едно от тези, които главно губят от членството си в Европейския съюз, защото числеността му е много малка и става все по-малка. Самият гражданин обаче печели малко по-добри условия за емиграция. Нали наскоро разбрахме как българските пенсии могат да се изравнят с европейските – като европейските се понижат до нивото на българските.

Чета статията „Machisma“, публикувана през септември на страниците на немското издание National Geographic, в която подробно се описва как теленовелите са допринесли за спада на раждаемостта в Бразилия. Замислих се как ние, българите, стигнахме до онзи момент, в който държавен глава на страна от Третия свят проявява желанието да ни спаси от кризата. Вярно, че бразилките са известни със своята упоритост. Дори след кандидатурата на Дилма Русеф – настоящият президент на Бразилия с български корени – бразилците обсъждаха нейните идеи, а не това дали държавата е готова да приеме жена на ръководния пост. Бих се радвал, ако и обикновения гражданин получи нещо от сътрудничеството между България и Бразилия. Дано политическите и икономически отношения между двете страни не запълват просто репортажи по телевизията, а пълнят джобовете на българи и бразилци.

Едва ли не стана въпрос за помощ и точно тук някъде се сещам за един неуместен въпрос, който някои българи често си задават след вечерната емисия новини: „Защо Европа помага на Гърция, но не и на България?“ Та нали ние от край време сме си били зле... Когато Европа помага на Гърция, Европа помага на себе си и своите бъдещи икономически планове, които смята да реализира на територията на Южната съседка на България. Но минималната заплата в Гърция отдавна е близо шест пъти по-висока от тази в България – също една от причините, поради които гръцката държава изпитва финансови затруднения сега. По-важното обаче е, че като цяло гърците поддържат най-високия стандарт на живот на Балканите, а миналата година дори успяха да изпреварят Австрия според доклада на Програма на ООН за развитие.

Трябваше да се усетя! Статията можеше да бъде и много по-кратка. Защото полза от много приказки няма. Освен това казват, че било много лесно да критикуваш от разстояние. Ама като се замисля, струва ми се, че е по-трудно. А и критиката може би не е достатъчно обективна и градивна. Може би просто трябва да се примирим с не чак толкова благоприятното географско положение на нашата родина. Да не забравяме, че сме заобиколени от държави, в които се живее дори и по-зле. Не само географското положение е виновно, сигурно и манталитетът ни пречи, и историята. Оправдания безброй. Ама гърците също умеят да се веселят, работят по-малко, разчитат на помощ (помощ, която помага на едни и вреди на други), все са недоволни и искат повече. Поне имат смелостта да го покажат. Още тази седмица планират да парализират държавата най-сериозно от началото на кризата преди две години. Успех! А обикновеният български гражданин отново ще гледа по новините...